Типове учители

Учителите са хора с различни характери, позиции, идеи и поведение. Винаги съм се опитвала да ги класифицирам, но точно тук намерих много добра класификация.

Мозъчна атака

Този метод се изучава по педагогика, но никога и никаде не бях срещала обяснение какво представлява този похват и как точно да се използва. Попаднах случайно на този блог и доста се заинтригувах. Винаги съм искала моите часове да не са като всички останали - в един алгоритъм, с еднообразна структура, при пълна тишина и с множество слушатели / които я слушат, я- не/. Искам уроците ми да са интересни, интригуващи, разчупени, откривателски и приключенски, но все не ми достигаше идея как точно да го направя. Е, открих идеята или поне част от нея... Вижте я и вие Интерактивни методи: мозъчна атака

"Как се обучават птици в слонско училище

Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество.

Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.

Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета.

Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим.Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят.

Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.

Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче.

Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.

Можете ли да довършите приказката?

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?

Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?

Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"

Приказка за мотивацията

Приказката за малките жабчета….
Уроци за живота No. 1
Имало едно време една групичка от малки жабчета, ... … които си организирали надбягване.Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ... Състезанието започнало ... Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :"О, пътят е толкова труден!!!Те НИКОГА няма да достигнат върха."Или пък:"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...Тълпата продължавала да крещи:"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ... Това няма да се предаде! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимуверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...Победителят бил ГЛУХ!!!!Поуката от тази история е:Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ...… защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!
Следователно: Бъдете ВИНАГИ… ПОЗИТИВНИ! И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!Винаги мислете:Аз мога да го направя! Изпратете това послание до 5 “малки жабчета” които обичате. Дайте им мотивация!!!

Научих, че.....

Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих - че понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.
Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
Научих - че семейството ти няма винаги да подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
Научих - че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
Научих - че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
Научих - че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих - че понякога, когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
Научих - че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих - че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих - че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
Научих - че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих – че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих - че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих - че независимо от последствията, тези, които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих - че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих - че живота ти може да бъде променен за часове, от хора, които дори не те познават.
Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих - че парадигмата, в която живеем, не е всичко, което ни е предложено.
Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих - че хората, на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих - че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.
Още новинки
Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих - че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса.
Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих - че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.
Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.
Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил, че повече не можеш.
Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
Научих - че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.
Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих - че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих - че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Дали да гласувам

Доста отдавна ни заливат с всякакви агитационни материали във връзка с предстоящите избори. Аз , както и много други сънародници съм поставена пред дилемата дали да жертвам част от почивния си ден и да отида да гласувам или да разполагам със свободното си време и го оползотворя по мое усмотрение. Да, дразнят ме и постоянните агитации по телевизията и посланието "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Това, мисля всички го знаем. И защо ли не съм чула някой да е осъден за това.