Може да ви се стори странно, но съвсем скоро научих какво означава емоционалана интелигентност. Идеята за емоционалната интелигентност (ЕQ) се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емо-
ци ите за оцеляването и за адаптацията.
Развитието на това направление започва психологът от Харвардския университет – Х. Гарднър, през 80-те години на миналия век.
През 1975 г. в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences той тръгва от любопитни практически въпроси: защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването са в университета не се развиват най-добре в следването си
и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си.
Преди 10 години интелектът е бил синоним на умствените способности. Но днес той се подразделя на общи способности, практически интелект, вербален интелект и т.н. Терминът “емоционален интелект” предизвиква от една страна силен интерес, а от друга – доста спорове. Някои го възприемат като несериозна разновидност на интелекта,други подчертават важността на факта, че емоциите могат да бъдат управлявани.
За постигането на своите цели днес особено важно е умението за общуване с хората: да разбираш чуждата реакция и да умееш да я предсказваш, да се договаряш, да сътруд-ничиш, да бъдеш приятен на околните и т.н. За съжаление това не се отдава на всеки.
Емоционалната интелигентност... или защо е важно да разпознаваме чувствата си?
Всички емоции са призиви за действие, те са мигновенни планове за справяне с обста-новката, които еволюцията е закодирала у нас.
Биологичното и емоционалното у човека са толкова интимно свързани, че емоционалният баланс се отразява на равновесието на различните контролни системи в организма. Например, емоционален конфликт, който индивидът е смятал за овладян преди години и дори е забравил, да е нарушил биологичната резистентност и да е допринесъл за въз- никването на болест. Заглушаването на емоциите рядко остава без последствия.
За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения.
Ако на първо четене фразата „емоционална интелигентност” ви стряска, това е, защото сме свикнали да свързваме интелигентността с чистата логика, която изключва всеки вид емоция. Оказва се обаче, че интелигентността и емоциите са наистина тясно свързани. Хора, които не успяват да идентифицират или да разберат собствените си емоции, често вземат грешни решения независимо от високото си образование и наче-
теност. Валидно е и обратното - ако контролирате и познавате емоциите си, се спра-
вяте в живота далеч по-добре, въпреки че може и да ви липсват някои конкретни знания.
Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-
важните умения за всяка съзнателна личност. Още в детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкретни умения и вътрешно усещане за изграждането на приятелства, за първата любов и т.н.
За света на възрастните усещането на правилната реплика или реакция в конкретна ситуация е определящо за начина на живот. Ако не разбираш и не умееш да контролираш собствените си емоции, е трудно да си част от живота - не можеш да действаш, а само реагираш на случващото се. Всъщност съществува проучване, което твърди, че емоци-
оналната интелигентност се отразява много повече на намирането на работа и радостта от живота, отколкото традиционната интелигентност. Със сигурност всеки от нас поз-
нава високоинтелигентни хора, страдащи от не овладяна емоционалност.
Емоционалната интелигентност (ЕQ) не се свежда само до разчитане на емоциите. Тя изисква също интелектуален и рационален прочит на фактите и добро разбиране на окол-
ната среда, с цел идентифициране на всичко, което влияе на емоционалното. По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност.Емоционалната интели-
гентност е умението да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а, на-
против, да ги използваме и приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чув-
ствата си и да ги управляваме. Приема се, че разгадаването им е по-свойствено за нас, жените, но то е също толкова важно и за другия пол. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.За отличниците и неудачниците.
Интелектът не е гаранция за успех в живота. Отличните оценки не са гаранция за отлични отношения с другите.
Публична тайна е, че отличните оценки в училище, високият коефициент на интелигентност и резултатите от SAT-тестовете не могат да предскажат успеха на дете-
то като възрастен с достатъчна безпогрешност. За разлика от стогодишната история на теорията за умствената интелигентност /ІQ/, концепцията за емоционалната интели-гентност /EQ/ е съвсем нова и в момента броят на дефинициите се доближава до този на изследователите. Като начало можем да кажем, че емоционалната интелигентност е спо-
собността и умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, а също и на другите около нас.
Според съвременните психолози развитието на емоционалната интелигентност е ключов фактор за адекватното участие на индивида в живота, когато той не само реагира на случващото се, но и действа, взима решения. Управляването на емоциите – собствените и тези на околните – започва още от ранна детска възраст. Родителите могат да стимулират развитието на емоционалната интелигентност, като насърчават детето си да изразява своите чувства и емоции с думи (например, радост, тъга, гняв, щастие). Така детето започва да разбира какво чувства и умее да го изкаже.
Гарднър въвежда понятието ”спектър на интелигентността”, която включва различни полета:
• Вербална съставка;
• математико-логически наклонности;
• Пространствено мислене;
• Кинестетически способности;
• Музикалност;
• Умения за междуличностно общуване (интерперсонална интелигентност);
• интрапсихичен капацитет (вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние)
Последната съставка в спектъра се разглежда от някои психолози като най-важното човешко психологическо и житейско умение, изразяващо се в „способността да намираш утеха”.
Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата про-
фесионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.
Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за ус-
пеха на човека.
Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:
• Описание на проблема, или събиране на факти;
• Решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;
• Приложение на решението, или откриване на начин да приложим избраното решение на практика;
то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигентност – да определиш неуловимото.
Емоционалната интелигентност (ЕQ) ни помага по свеж начин да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и това как се „представяме” пред другите. ЕQ представлява способността ни да управляваме емоциите си интелигентно. Показва как се справяме със стрес, гняв, страх, безпокойство и депресия. ЕQ включва в себе си кате-
гории като социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.
Как да възпитаме детето си в емоционална интелигентност?Въпреки че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на лич-
ността е необходима целенасочена дейност в семейната среда. Семейното обкръжение е от основно значение. Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към стра-
дащите от емоционална недостатъчност. То би било интелигентно от интелектуална глед-
на точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вро-
дена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството.
Едно е сигурно: всичко започва преди „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване
на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това. Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.
За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия. В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най-добре е да се обърне към детски консултант.
Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.
Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност. Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или подтискането им.
Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството. Един от най-добрите подаръци, които може да направите на детето си, е да му дадете добър начален старт в света на емоциите.
Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?
Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?
1. Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.
2. Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите са различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?
3. Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?
4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.
5. Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства да развитието на емоционалния интелект.
Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите. Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.
Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йеил Питър Саловей (един от последователите развили теорията на Д. Голман):
Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си, в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.
Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.
Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте подтискане на импулсивността.
Култивирайте в себе си емпатия, като поставяте себе си на мястото на другия човек. Опитвайте се за идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.
Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.
Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.
Човекът с висока емоционална интелигентност слуша „вътрешния“ си глас и е в състояние да разпознава чувствата си. Той обръща внимание не само на здравата логика, но и на интуицията си. Успява да използва аналитичността в разгадаване на личните си емоции и разпознаване на чувствата на значими за него хора.
Човекът с ниска емоционална интелигентност действа, без да се замисли какво е накарало другия да постъпи точно по този начин, и не се вълнува от мотивите му. Той не зачита околните и се интересува само от себе си, което затруднява интегрирането му в обществото.
В съвременното технологично общество се отделя повече внимание на усвояването на професионални знания, а емоциите се загърбват. Така се стига до отчуждаване и много хора с ниска емоционална интелигентност не са стимулирани или научени да я развиват.
Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.
Успехът в живота, бизнеса, университета, както и в нашите взаимоотношения е свързан най-вече не с нашето IQ, а с нашето ЕQ.
Емоционалната интелигентност е голямото откритие на ХХ век относно разбирането безграничните възможности на човешкия мозък. Освен в умението да придобива и борави със знания, човек трябва да търси разгръщане на своя потенциал в света на емоциите.
Емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение. Това не е мода или поредната панацея за лесен успех. Това е сериозна дисциплина, която позволява на човек да изследва нови територии от своята природа. Днес интелигентността на човека се измерва не само с IQ, а и с EQ (емоционална интелигентност). Неговият успех и реализация се основават на цялостното му възпитание - интелектуално и емоционално.
Magpie Geese
Преди 15 години
